ROBI, MONA МАЛЕ

Отворих си очите сега избирам новото начало,
Дишам от мечтите утехата е прашно огледало,
Чувам тишаната има своя глас и звук, но не мълчи отварих си очите,
Когато казах съжалявам за нощите и дните,
На себе си прощавам познавам тишината,
Когато скачам надълбоко вътре в мен ето виж, виж, виж!